chonova -

Инфо за Василена...

“...най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!”

Благодаря на Класика за точното описание, което ми е дал! :) Сега да опитам и аз:

Родила съм се в петък, 15 април 1977 година в София. Много скоро след това ме завели в Градец (чудно място! близо до Котел), където бате ме изпуснал от балкона и съм се търкаляла като вързоп по стълбите от най-горе до най-доле. После бате го гонили с брадва, но той предпазливо се залостил в избата. Докато стоял вътре, аз съм пораснала. Учила съм в Шесто училище, после на други места и накрая в 133 СОУ “А.С.Пушкин” (от там имам флирт със съветската естрада). Всъщност най-последно берях знания в лехите на Софийския университет, бостан Българска филология.

Трудовата ми биография започна с няколко публикации във вестник "Меридиан Рок Шоу". После ме туриха за председател на фен-клубовете на "Атлас" и Дони и Момчил, дори бях на заплата! (Най-забележителната случка от тоя период е, че Мариела я ухапаха два вълка в зоопарка и всички ни изключиха от училище.) След това продавах книги във "Водовъртежа от хора" (това е един тротоар, по който никой никога не минава, но аз правех забележителни обороти!). Бях и морски дилър на плажни чадъри, лепящи татуировки и сладолед (със и без клечка). Чистила съм къщи и офиси, била съм и бодигард. Имах и арт-период - правех надписи върху оризови зърна (знаете ги тия сувенирчета – мини стъклена колбичка, вътре с цветна течност и зрънцето). Два сезона бях ски учител в Банско, но и сега съм там по работа - списваме вестник "Банско утре".

В крайна сметка май съм сценарист - шест години измислях смешки в "Шоуто на Слави”, после година в "Господари на ефира", сетне малко в "Комиците". И понеже последното ме разплака от смях, реших да се сблъскам със суровата карибска действителност като стана репортер и редактор на "Сървайвър: Експедиция Робинзон". Така прекарах няколко палмови седмици сред жега, влага, гладни хора и още по-гладни комари. След Доминиканската република се появи сценарното студио "Бай Брадър". После дойдоха любимото ми "Вечерно шоу на Азис" и "Денсинг старс", а сега чакам спускането от Световната купа по алпийски ски на писта "Алберто Томба".

Когато не съм в София, обикновено карам ски в Банско или ловя раци в Градец. Напоследък хващам и пъстърви, защото Ангелов ме зариби! Туй то!